Факт – всеки играе. Факт – в играта водещо е въображението. Факт – след като картите са раздадени, ти нужен е или добър партньор, или добра ръка. Факт – необходими са цел и мотивация, дори понякога неосъзнати. Факт – понякога ти си изиграният.

Факти - много и все пак не всичко е ясно. Дълго размишлявах върху тази тема и трудно се реших да започна да пиша. Защото темата не само изисква искреност, но и е преди всичко лична, защото, съгласете се – всеки поне веднъж е участвал в игра без арбитър и установени правила.

За да събера разхвърлените си мисли, направих експеримент – попитах различни приятели за първата им асоциация, когато чуят думата “игра”. С малки изключения отговорите се припокриваха – играта в общуването или ролята, която всеки заема, за да се прави на нещо, което не е. Плашещо! Учудих се -  всеки осъзнава маските си и това очевидно не е проблем. Но аз по детски си мисля, че театралната игра е прекрасна и вълнуваща, но само на сцена – на улицата тя става нелепа и сатирично изкривена. А това проличава дори, когато си изпечен играч. 

Междуличностните и политически игри, играта на сцена или в живота, съблазняващата игра, играта в секса, Олимпиадата, Европейското първенство, детските игри, изпитите, белота, лотарията и т.н. - дълго прехвърлях в главата си всички видове игри, за които мога да се сетя, за да определя какво е общото между тях и като че ли целта е водеща при всички. Съперници може и да няма – играеш сам със себе си (което според мен е малко шизофренично, но коя съм аз да съдя?!), формулата, макар да е нужна, никога не е напълно изяснена, пък и често не се спазва, резултатът (губещ или победител) – зависи от гледната точка. Вземи например изборите и политическите игри или актьорската професия. Не е важно дали човек е годен или покрива изискванията, а дали може да убеди другите в това, че той е най-добрият. Ако избирателите/зрителите повярват, няма значение дали е истина. Необяснимо е, но и твърде възможно (особено на българска сцена), въпреки потискащата си некадърност и некомпетентност, човек да играе своя спектакъл, огряван от светлините на медии или театрални прожектори. И какво излиза в крайна сметка? Да начертаеш своите стъпки и шахматни ходове в играта, да наложиш своите правила и противоудари, за да бъдеш отгоре...и не само в секса.

Предлагане, приемане, консумиране? Всички онези красиви думи си останаха в дебелите романи и сълзливите филми. Нима сме свели отношенията си до една автоматизирана и доста прагматична игра, в която надцакваш другия, само и само, за да се задоволиш? Стига, бе – това го можеш и сам вкъщи. Но ти не искаш да си сам. Искаш да играеш, но ти убягват правила!? Майната му, стреляй! Ако не уцелиш - нагласи си пак мерника и провери дулото. Стреляй!

____________________________________________________

 списание "Колега"